Само няколко песни на U2 мога да слушам, без да заплача.

" Само няколко песни на U2 мога да чувам, без да заплача. Срам ме е, това е унизително ". Тежкото самопризнание е не на кого да е, а на самият фронтмен на групата Боно Вокс в искрено изявление за The Hollywood Reporter. И по този начин е още от времето на албума Songs of Innocence от 2014 година, за който Apple са упражнили напън върху групата по какъв начин да звучат. " Това може да е добре за слушателите, само че е мъчително за основателите ", твърди Боно. 

Ирландецът признава, че намира музиката на бандата като проваляне. 

„ Бях в колата, когато пуснаха наша ария по радиото. Целият се изчервих! Толкова ме е позор ", споделя Боно. Все отново има песни, с които същински се гордее и слуша на драго сърце като взискателен меломан. Сред тях показва " Miss Saraevo " с Лучано Павароти и „ Vertigo “.

И не е единствено това. Боно съжалява и за името на бандата и изобщо не е харесвал предлагането за U2. В последна сметка първият управител на групата Пол Макгинес съумял да убеди четиримата от Дъблин за името с претекста, че ще наподобява добре на тениски и други мърч артикули. Една писмен знак и една цифра се помнят елементарно и са разпознаваеми, счита мениджърът, само че това по този начин и не се приема от самите музиканти.

„ В главата ни U2 си остава шпионски аероплан, Нещо футуристично, от време на време злокобно. И към момента не ми харесва това име ", споделя Боно. И споделя, че има възприятието, че тези неща го теглят надолу и вероятно е стигнал до сериозната точка в кариерата си, когато изпитва оптимално стеснение от това, което е заставен на прави като актьор. 

Очевидно е в подобен интервал от живота си, когато е свръх сериозен към себе си и творчеството му, даже не харесва пеенето си:

„ През 80-те станах артист едвам неотдавна. Тогава се наложи да приема себе си прекомерно бързо. Спомням си, когато починалият артист Робърт Палмър сподели на басиста ни Адам Клейтън: „ Боже, би ли споделил на фронтмена ви да смъкна няколко тона надолу? Ще си направи услуга, ще направи услуга и на гласа си и на всички нас, които би трябвало да го слушаме ". Тогава мислех отвън тялото си, не мислех за пеене. Наистина  не мислех за това какъв брой високи тонове би трябвало да изпея и дали пасват на гласа ми. ", приключва тъжното самопризнание един от най-харесваните музиканти от 80-те и 90-те години.

Факт е, че с албумите след 2000 г. U2 изгубиха огромна част от твърдите си почитатели заради  по-комерсиалното звучене. Въпреки това групата сполучливо разпродава концерти и до през днешния ден, само че закупилите билети отиват да чуят повече старите си обичани шлагери, в сравнение с новите неща на ирландците.